Постинг
03.12.2010 11:43 -
ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ПРЕРАЖДАМ КАТО ЧОВЕК
Автор: gidmastar
Категория: Бизнес
Прочетен: 23039 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2012 08:11
Прочетен: 23039 Коментари: 7 Гласове:
20
Последна промяна: 17.03.2012 08:11
Това човека не е като хората, няма на къде повече да еволюира, но според "волният ездач" има. Човек ако не е достигнал еволюционния си процес, ще еволюира в един гъз, една уста и член или членка, според зависи.
Това човека само работи, от сутрин до вечер бачкане, бачкане и мачкане. Общо взето скапан живот, но нали така човека е станал хора. Решила маймуната да тръгне на два крака, взела една тояга и воала, ето ти хора. Всичко се напасва в този живот, за да ни е по - лесна. Да не мислим, да не питаме, щото няма време, трябва да бачкаме, нали искаме да сме хора.
От това бачкане не ми остава време да се порадвам на лятото, само бачкане.
Лятооооо!
И това си отиде. С такова нетърпение го чакам, когато дойде, искам по - бързо да свърши, но сега ми е малко тъжно. Не мога да свикна с тези сезони, пристигат заминават, след тях само спомени остават и бачкане.
Аз обичам лятото! Това е най - хубавия сезон! Ако нещо хубаво ти се случва, то е винаги през лятото. Само, че вече не е така. Като съм се вманиачил да ставам хора, забравих, че съм човек и се превърнах в маймуна. Тя маймуната е по - добре, нито бачка нито пита, дори не иска и да еволюира, защото като я гледам, така и е добре.
Ето така преминава един ден през лятото:
Ставам в 7:00 - 7:15 до 7:30 съм изпил първото кафе, влизам в кухнята и се почва. Три вида супи.Рибена, шкембе и пилешка ако има заявки правя и постна. Първите клиенти пристигат,изцедени от нощния секс, гладни. Питат за супа." Аз да не съм вълшебник?" И се почва с едни палачинки, сандвичи, бъркани яйца, омлети, яйца с бекон, пържени филийки. Капака на цялата олелия е когато някои турист в повечето случаи руснаци си поръча за закуска специалитет. "Вие милост нямате ли?" Гладните хора са лоши хора. Нахранихме тази "вълна".След час супите са готови."А то станало 11 и нещо". Време е да изпия второ кафе. Само няколко глътки и отново в кухнята, туристи."Кога пак огладняха?"Обяда почва. Супите свършват докато дигнем капака. "Супер!" Радостта е кратка, скъп клиент се обажда и пита за рибена чорба."Свърши преди малко." "Много жалко! - казва клиента.- Ще разочаровам 20 човека." "Сакън,недей!" И почвам в 13:30 да готвя рибена чорба. Поръчките "валят", супата е готова, клиентите са тук и лудницата е пълна. В 16:30 намирам някакъв половин час за трето кафе и малко почивка, но туристите са безмилостни. Не ги обвинявам, дори се радвам, когато са по - много, но това ми се струва малко извратено. Вечерта е някаква дива, и ако гледаш от страни, може би ще ти се стори неконтролируема, но и този път успяхме да подчиним подивелите туристи. В 00:00 излизам от кухнята без да ме интересува има ли все още гладни. Аз все пак не съм Исус и не мога да нахраня всички гладни. В 0:30 часа сме на път за Приморско. Яко купон в "Уйта". "Избухваме" за няколко часа с тайфата и към 5:00 си лягам, защото трябва да стана в 7:00 да сготвя. Та това е. Ходя на плаж вечер. През деня нямам време. Нощно къпане. Не е чак толкова зле, само дето на Луна се хваща малко по - бавно тен. "Какво не мие наред?" Все бързам да направя това, да направя онова, а там за където съм тръгнал под земята, място за всички има.
Да ти еб.... и еволюцията! Да ти еб.... и оправията! Винаги ще има някои, които ще ти казва какво да правиш, от "слугата на народа" до обикновената "кука". После, защо не искам да съм човек. Как да искам?
Това човека само работи, от сутрин до вечер бачкане, бачкане и мачкане. Общо взето скапан живот, но нали така човека е станал хора. Решила маймуната да тръгне на два крака, взела една тояга и воала, ето ти хора. Всичко се напасва в този живот, за да ни е по - лесна. Да не мислим, да не питаме, щото няма време, трябва да бачкаме, нали искаме да сме хора.
От това бачкане не ми остава време да се порадвам на лятото, само бачкане.
Лятооооо!
И това си отиде. С такова нетърпение го чакам, когато дойде, искам по - бързо да свърши, но сега ми е малко тъжно. Не мога да свикна с тези сезони, пристигат заминават, след тях само спомени остават и бачкане.
Аз обичам лятото! Това е най - хубавия сезон! Ако нещо хубаво ти се случва, то е винаги през лятото. Само, че вече не е така. Като съм се вманиачил да ставам хора, забравих, че съм човек и се превърнах в маймуна. Тя маймуната е по - добре, нито бачка нито пита, дори не иска и да еволюира, защото като я гледам, така и е добре.
Ето така преминава един ден през лятото:
Ставам в 7:00 - 7:15 до 7:30 съм изпил първото кафе, влизам в кухнята и се почва. Три вида супи.Рибена, шкембе и пилешка ако има заявки правя и постна. Първите клиенти пристигат,изцедени от нощния секс, гладни. Питат за супа." Аз да не съм вълшебник?" И се почва с едни палачинки, сандвичи, бъркани яйца, омлети, яйца с бекон, пържени филийки. Капака на цялата олелия е когато някои турист в повечето случаи руснаци си поръча за закуска специалитет. "Вие милост нямате ли?" Гладните хора са лоши хора. Нахранихме тази "вълна".След час супите са готови."А то станало 11 и нещо". Време е да изпия второ кафе. Само няколко глътки и отново в кухнята, туристи."Кога пак огладняха?"Обяда почва. Супите свършват докато дигнем капака. "Супер!" Радостта е кратка, скъп клиент се обажда и пита за рибена чорба."Свърши преди малко." "Много жалко! - казва клиента.- Ще разочаровам 20 човека." "Сакън,недей!" И почвам в 13:30 да готвя рибена чорба. Поръчките "валят", супата е готова, клиентите са тук и лудницата е пълна. В 16:30 намирам някакъв половин час за трето кафе и малко почивка, но туристите са безмилостни. Не ги обвинявам, дори се радвам, когато са по - много, но това ми се струва малко извратено. Вечерта е някаква дива, и ако гледаш от страни, може би ще ти се стори неконтролируема, но и този път успяхме да подчиним подивелите туристи. В 00:00 излизам от кухнята без да ме интересува има ли все още гладни. Аз все пак не съм Исус и не мога да нахраня всички гладни. В 0:30 часа сме на път за Приморско. Яко купон в "Уйта". "Избухваме" за няколко часа с тайфата и към 5:00 си лягам, защото трябва да стана в 7:00 да сготвя. Та това е. Ходя на плаж вечер. През деня нямам време. Нощно къпане. Не е чак толкова зле, само дето на Луна се хваща малко по - бавно тен. "Какво не мие наред?" Все бързам да направя това, да направя онова, а там за където съм тръгнал под земята, място за всички има.
Да ти еб.... и еволюцията! Да ти еб.... и оправията! Винаги ще има някои, които ще ти казва какво да правиш, от "слугата на народа" до обикновената "кука". После, защо не искам да съм човек. Как да искам?
Тагове:
Защо ли все ни се дояжда супичка като сме на морето.
В София мога да не се сетя изобщо за супа ;)
Има нещо в рибената чорб - има- може би щипка романтика ?
Поздрави !
цитирайВ София мога да не се сетя изобщо за супа ;)
Има нещо в рибената чорб - има- може би щипка романтика ?
Поздрави !
Абсолютно вярно! И прясна риба.
цитирайНе бях се замисляла за някои неща.
Благодаря ти!)
цитирайБлагодаря ти!)
Аз ти благодаря!
цитирайИ това винаги ще е така, защото лятото е прекрасно!
цитирайкак ли ще успееш ти !
Благородна ти е професията !
По-малко гладни хора по света ! Поздравления !
цитирайБлагородна ти е професията !
По-малко гладни хора по света ! Поздравления !
2 риби + 5 хляба = 5000 нахранени
Чудо!
Жалко, чудеса няма вече!
Поздрави!
цитирайЧудо!
Жалко, чудеса няма вече!
Поздрави!
