Постинг
04.07.2016 09:04 -
Когато „Гръм” удари…
В 10.30 ч. преди обед на 27 юни 1976 г. самолет Еърбъс А300 на „Ер Франс”, извършващ полет по маршрута Тел Авив – Париж, прави междинно кацане в Атина, откъдето трябва да вземе още 58 пътника. Четирима от тях обаче се оказват терористи, които безпрепятствено се качват на борда на полет 139. Два часа по-късно машината излита и след като набира височина, те изваждат оръжията си и завземат самолета с 248 пътника и 12 човека екипаж. Така започва една от най-драматичните заложнически кризи в историята на въздухоплаването, завършила с безпрецедентна спасителна операция.
Началото
Похитителите принуждават пилотите да поемат курс към Либия. След дълъг престой в Бенгази, където дозареждат с гориво, самолетът излита отново и се насочва на юг. В ранното утро на 28 юни, понеделник, полетът завършва на международното летище в Ентебе, Уганда, което вече е отцепено от войници. Тук ги чакат още шестима терористи. Три часа по-късно на летището се появява и президентът Иди Амин и след дълги преговори с похитителите, на пътниците е наредено да слязат и са отведени в сградата на стария терминал. Нападателите са събрали още в самолета паспортите и по тях отделят евреите от останалите. На другия ден войници с чукове разбиват част от стената и всички евреи са вкарани в съседното помещение. Очакват ги пет дълги дни.
„Миротворецът”
По това време Уганда е управлявана от генерал Иди Амин Дада, дошъл на власт с военен преврат през 1971 г. В първите години се опитва да води прозападна политика и да бъде в близки отношения с Израел, който му доставя оръжие, обучава армията му, строи обществени сгради. По-късно обаче се сближава с либийския диктатор Муамар Кадафи и радикалните движения като ООП на Ясер Арафат. Амин се появява неколкократно със свитата си в залата на летището, където е посрещнат от заложниците с аплодисменти. Пред тях той обещава пълно съдействие за разрешаване на кризата. „Миротворецът” обаче изобщо не възнамерява да приключи бързо и щастливо с кризата, а търси реванш спрямо Израел, отказал му поддръжка срещу планираното от него нападение над съседна Кения. За Амин кризата е шанс да се представи като лидер на африканските държави, като в същото време оказва пълна подкрепа на терористите.
Дипломацията
Следобед на 29 юни, терористите изпращат с телеграма исканията си – $5 млн. откуп от Франция за самолета им и освобождаването на 53 затворника, излежаващи присъди за тероризъм. Крайният срок е до 14 часа израелско време на 1 юли, след което ще започнат за избиват заложниците.
Властите в Израел са в безизходица – Уганда е подбрана внимателно като дестинация и е немислимо да организират бързо спасителна операция. В същото време политиката им да не преговарят с терористи е подложена на огромен натиск от роднините на похитените. Правителството на Ицхак Рабин прави всичко възможно въпросът да се реши по дипломатически път. С палестинските терористи преговарят президентът на Египет Ануар Садат и лидерът на ООП Ясер Арафат, който изпраща свой пратеник, но опитите завършват с провал. Буквално в последните минути на ултиматума е постигнат пробив – правителството на Израел се съгласява да преговаря с похитителите, а те решават да освободят заложниците неевреи и да удължат крайния срок до неделя.
Разузнаването
Израелските сили за сигурност разбират преди всички, че самолетът е отвлечен. Те се надяват, че самолетът ще бъде върнат в Тел Авив, където те имат отработена схема за справяне с терористите. За тяхна изненада той поема в съвсем друга посока. Първият пробив им се удава в Бенгази, където една пътничка заявява, че от стреса вероятно прави спонтанен аборт и е освободена. Тя първа дава информация за терористите. Оказва се, че двама от тях са палестинци от Народния фронт за освобождение на Палестина на Уади Хадад, специализирал се в отвличане на самолети. А двама - германци от крайнолявата организация „Революционни клетки”. След като са освободени всички нееврейски заложници, веднага след завръщането им в Европа те са разпитани от израелските служби. От тях получават ценни изключително сведения. Разузнаването издирва плановете на терминала, който се оказва строен от израелска фирма. А агент на МОСАД с малък самолет симулира повреда над летището и докато кръжи, прави детайлни фотографии от въздуха. Спасителният екип успява да получи тези изключително ценни снимки само минути преди излитането си.
Планирането
Отсрочката на ултиматума дава нужната глътка въздух и Израел се решава на отчаяна спасителна операция. Според плана транспортни самолети С-130 „Херкулес” трябва да прелетят 3800 км над Червено море, Етиопия и Кения до Уганда, за да превозят командоси, които да освободят и върнат заложниците. Ще бъдат следвани от 2 самолета Боинг 707, единият от които - летяща болница, ще кацне в Кения, а другият ще е въздушен команден център. Първият С-130 трябва да приближи летището в Ентебе преди полунощ. Часът е избран неслучайно – според разузнаването по това време заложниците вече са легнали да спят и само похитителите са будни и изправени. По разписание тогава трябва да кацне британски транспортен самолет, пистата ще бъде осветена и появата на техния С-130 няма да предизвика подозрения. В първия самолет е ударното звено от специалните части „Сайерет маткал”, под командването на шефа им – Йонатан Нетаняху (брат на днешния премиер на Израел). За да изненадат угандийците, те ще достигнат помещенията със заложниците, замаскирани като правителствен конвой. Седем минути след тях трябва да се приземят и другите три С-130, които превозват общо 200 човека: парашутисти, които да подсигурят пистата и организират презареждането на самолетите; бойци от бригадата „Голани”, които да евакуират заложниците и още командоси от „Сайерет маткал”, които да разрушат намиращите се угандийски изтребители на летището.
Атаката
Въпреки интензивните тренировки с макет на летището и изпипването на всички детайли правителството буквално до последния възможен момент дебатира да даде ли зелена светлина на операцията.
15 часа, събота, 3 юли. Четири самолета С-130 излитат от летището в Щарм ел Шейх - започва операция „Гръм”. Очаква ги няколкочасов полет над Червено море на височина само 30 м над повърхността, за да избегнат засичане от радарите на вражеските държави.
23 часа. Първият С-130 със спусната карго рампа каца на пистата в Ентебе. Част от екипа скача около новия терминал, за да обезпечи светлините на пистата и да завсеме новата кула. После самолетът рулира встрани и от него се появява конвой от черен мерцедес с удължена база и два лендроувъра, натъпкани с командоси, който се отправя към стария терминал. Тук обаче става засечка – угандийски часови насочват оръжието си към мерцедеса, за да спре. Няколко изстрела от пистолет със заглушител ги повалят и колата продължава напред. Единият от войниците е все още жив и се опитва да се изправи. От конвоиращия джип го доубиват с изстрели от автомат. Елементът на изненадата е пропилян. От контролната кула войниците откриват огън по тях. Част от командосите изскачат и отвръщат на огъня, а останалите се втурват в залата при заложниците, като през мегафон на иврит и английски език викат всички да залегнат. В завързалата се кратка престрелка всички терористи са убити.
23.07 часа. Пристига подкреплението от парашутисти, които подавят съпротивата на угандийските войници, като убиват 45 от тях.
23.30 часа. Един С-130 вече е спрял до терминала и освободените заложници са качени на него. Командосите унищожават 11 изтребителя Миг-17.
23.58 часа. Четирите самолета излитат към Кения за презареждане - операция „Гръм” е приключила успешно. Спасени са 102 от общо 106 заложника – трима загиват в престрелката, а откараната през деня в болница 75-годишна Дора Блох по-късно е убита по заповед на Иди Амин. От спасителния екип още в първите минути на схватката от кулата е улучен смъртоносно командирът Йони Нетаняху, а петима са ранени.
Послеслов
На 4 юли спасените заложници са посрещнати триумфално на летището „Бен Гурион” в Тел Авив. В същото време Иди Амин е бесен и Уганда свиква Съвета за сигурност при ООН заради „акта на агресия”, но не успява да се сдобие с решение. Хаим Херцог, представителят на Израел в ООН заявява: „Горди сме, че демонстрирахме на света, че в малка държава като нашата достойнството на човека, ценността на човешкия живот и свободата се явяват най-висши ценности”.
Гневът на Иди Амин се стоварва върху Кения, която е подкрепила Израел в операцията. Стотици кенийци в Уганда са убити по негова заповед, а министърът на земеделието на Кения – Брус Маккензи, който е съдействал президентът на Кения да разреши пребиваването на израелците на тяхна територия, е убит през 1978 г. Година по-късно и самият Иди Амин е свален от власт и прогонен от страната.
Вдъхновителят на отвличането – Уади Хадад, умира през 1978 г. Според официалната версия – от левкемия, според неофициалната – от шоколад, допълнително „гарниран” от МОСАД с отрова.
Капитанът на френския екипаж, останал заедно с хората си с последните заложници, въпреки първоначалните проблеми с компанията си, по-късно е награден и от френските, и от израелските власти.
В памет на Йони Нетаняху операция „Гръм” е преименувана на операция „Йонатан.
Идеалистите
Съдбата на двамата германци участвали в похищението, е едновременно и трагична, и поучителна. Бригите Кулман е 29-годишна, завършила педагогика в Хановер. Пише поезия и се грижи за инвалиди. Заедно с приятеля си - Вилфред Босе, се присъединяват към ултралявото движение „Фракция червена армия”, а по-късно и към „Революционни клетки”. Отиват в Йемен, за да помагат на палестинската кауза и там се свързват с Уади Хадад, който по-късно им възлага и отвличането на самолета на Ер Франс. Заложниците я описват като груба и нацистка, но някои свидетелстват, че нощем, когато всички спели, завивала децата.
Вилфред Босе става известен с пререканието си в залата с Ицхак Давид, който му показал татуирания си номер от нацистки лагер и го обвинява, че новото германско поколение е същото. „Аз не съм нацист, а идеалист”, избухнал Босе и се опитал да обясни защо защитава палестинската кауза. „Е, добре, когато спечелите и палестинците ни натикат в морето, ще ви викнем да ни помагате да отвличаме палестински самолети”, приключил разговора Давид. Когато командосите атакуват, Босе връхлита в помещението при заложниците, но вместо да започне да стреля по тях, им нарежда да си намерят прикритие.
И Вилфред, и Бригите са убити в още първата минута от атаката на антитерористите.
Текстове към снимките
1. Самолетът А300 на „Ер Франс”
2. Генерал Иди Амин Дада
3. Израелски С-130, използван в мисията
4. Завръщането на командосите с прословутия черен мерцедес
5. По контролната кула на летището в Ентебе още личат следите от схватката
6. Посрещане на освободените заложници на летище „Бен Гурион”
7. Йонатан Нетаняху – ръководителят на екипа на „Сайерет маткал” и единственият загинал в операцията
8. Германските похитители – Вилфред Босе и Бригите Кулман
9. Юбилеен златен медал по повод годишнина от операцията
Материалът е публикуван във в. СЕГА, бр. 149, 2-3 юли 2016 г.
Началото
Похитителите принуждават пилотите да поемат курс към Либия. След дълъг престой в Бенгази, където дозареждат с гориво, самолетът излита отново и се насочва на юг. В ранното утро на 28 юни, понеделник, полетът завършва на международното летище в Ентебе, Уганда, което вече е отцепено от войници. Тук ги чакат още шестима терористи. Три часа по-късно на летището се появява и президентът Иди Амин и след дълги преговори с похитителите, на пътниците е наредено да слязат и са отведени в сградата на стария терминал. Нападателите са събрали още в самолета паспортите и по тях отделят евреите от останалите. На другия ден войници с чукове разбиват част от стената и всички евреи са вкарани в съседното помещение. Очакват ги пет дълги дни.
„Миротворецът”
По това време Уганда е управлявана от генерал Иди Амин Дада, дошъл на власт с военен преврат през 1971 г. В първите години се опитва да води прозападна политика и да бъде в близки отношения с Израел, който му доставя оръжие, обучава армията му, строи обществени сгради. По-късно обаче се сближава с либийския диктатор Муамар Кадафи и радикалните движения като ООП на Ясер Арафат. Амин се появява неколкократно със свитата си в залата на летището, където е посрещнат от заложниците с аплодисменти. Пред тях той обещава пълно съдействие за разрешаване на кризата. „Миротворецът” обаче изобщо не възнамерява да приключи бързо и щастливо с кризата, а търси реванш спрямо Израел, отказал му поддръжка срещу планираното от него нападение над съседна Кения. За Амин кризата е шанс да се представи като лидер на африканските държави, като в същото време оказва пълна подкрепа на терористите.
Дипломацията
Следобед на 29 юни, терористите изпращат с телеграма исканията си – $5 млн. откуп от Франция за самолета им и освобождаването на 53 затворника, излежаващи присъди за тероризъм. Крайният срок е до 14 часа израелско време на 1 юли, след което ще започнат за избиват заложниците.
Властите в Израел са в безизходица – Уганда е подбрана внимателно като дестинация и е немислимо да организират бързо спасителна операция. В същото време политиката им да не преговарят с терористи е подложена на огромен натиск от роднините на похитените. Правителството на Ицхак Рабин прави всичко възможно въпросът да се реши по дипломатически път. С палестинските терористи преговарят президентът на Египет Ануар Садат и лидерът на ООП Ясер Арафат, който изпраща свой пратеник, но опитите завършват с провал. Буквално в последните минути на ултиматума е постигнат пробив – правителството на Израел се съгласява да преговаря с похитителите, а те решават да освободят заложниците неевреи и да удължат крайния срок до неделя.
Разузнаването
Израелските сили за сигурност разбират преди всички, че самолетът е отвлечен. Те се надяват, че самолетът ще бъде върнат в Тел Авив, където те имат отработена схема за справяне с терористите. За тяхна изненада той поема в съвсем друга посока. Първият пробив им се удава в Бенгази, където една пътничка заявява, че от стреса вероятно прави спонтанен аборт и е освободена. Тя първа дава информация за терористите. Оказва се, че двама от тях са палестинци от Народния фронт за освобождение на Палестина на Уади Хадад, специализирал се в отвличане на самолети. А двама - германци от крайнолявата организация „Революционни клетки”. След като са освободени всички нееврейски заложници, веднага след завръщането им в Европа те са разпитани от израелските служби. От тях получават ценни изключително сведения. Разузнаването издирва плановете на терминала, който се оказва строен от израелска фирма. А агент на МОСАД с малък самолет симулира повреда над летището и докато кръжи, прави детайлни фотографии от въздуха. Спасителният екип успява да получи тези изключително ценни снимки само минути преди излитането си.
Планирането
Отсрочката на ултиматума дава нужната глътка въздух и Израел се решава на отчаяна спасителна операция. Според плана транспортни самолети С-130 „Херкулес” трябва да прелетят 3800 км над Червено море, Етиопия и Кения до Уганда, за да превозят командоси, които да освободят и върнат заложниците. Ще бъдат следвани от 2 самолета Боинг 707, единият от които - летяща болница, ще кацне в Кения, а другият ще е въздушен команден център. Първият С-130 трябва да приближи летището в Ентебе преди полунощ. Часът е избран неслучайно – според разузнаването по това време заложниците вече са легнали да спят и само похитителите са будни и изправени. По разписание тогава трябва да кацне британски транспортен самолет, пистата ще бъде осветена и появата на техния С-130 няма да предизвика подозрения. В първия самолет е ударното звено от специалните части „Сайерет маткал”, под командването на шефа им – Йонатан Нетаняху (брат на днешния премиер на Израел). За да изненадат угандийците, те ще достигнат помещенията със заложниците, замаскирани като правителствен конвой. Седем минути след тях трябва да се приземят и другите три С-130, които превозват общо 200 човека: парашутисти, които да подсигурят пистата и организират презареждането на самолетите; бойци от бригадата „Голани”, които да евакуират заложниците и още командоси от „Сайерет маткал”, които да разрушат намиращите се угандийски изтребители на летището.
Атаката
Въпреки интензивните тренировки с макет на летището и изпипването на всички детайли правителството буквално до последния възможен момент дебатира да даде ли зелена светлина на операцията.
15 часа, събота, 3 юли. Четири самолета С-130 излитат от летището в Щарм ел Шейх - започва операция „Гръм”. Очаква ги няколкочасов полет над Червено море на височина само 30 м над повърхността, за да избегнат засичане от радарите на вражеските държави.
23 часа. Първият С-130 със спусната карго рампа каца на пистата в Ентебе. Част от екипа скача около новия терминал, за да обезпечи светлините на пистата и да завсеме новата кула. После самолетът рулира встрани и от него се появява конвой от черен мерцедес с удължена база и два лендроувъра, натъпкани с командоси, който се отправя към стария терминал. Тук обаче става засечка – угандийски часови насочват оръжието си към мерцедеса, за да спре. Няколко изстрела от пистолет със заглушител ги повалят и колата продължава напред. Единият от войниците е все още жив и се опитва да се изправи. От конвоиращия джип го доубиват с изстрели от автомат. Елементът на изненадата е пропилян. От контролната кула войниците откриват огън по тях. Част от командосите изскачат и отвръщат на огъня, а останалите се втурват в залата при заложниците, като през мегафон на иврит и английски език викат всички да залегнат. В завързалата се кратка престрелка всички терористи са убити.
23.07 часа. Пристига подкреплението от парашутисти, които подавят съпротивата на угандийските войници, като убиват 45 от тях.
23.30 часа. Един С-130 вече е спрял до терминала и освободените заложници са качени на него. Командосите унищожават 11 изтребителя Миг-17.
23.58 часа. Четирите самолета излитат към Кения за презареждане - операция „Гръм” е приключила успешно. Спасени са 102 от общо 106 заложника – трима загиват в престрелката, а откараната през деня в болница 75-годишна Дора Блох по-късно е убита по заповед на Иди Амин. От спасителния екип още в първите минути на схватката от кулата е улучен смъртоносно командирът Йони Нетаняху, а петима са ранени.
Послеслов
На 4 юли спасените заложници са посрещнати триумфално на летището „Бен Гурион” в Тел Авив. В същото време Иди Амин е бесен и Уганда свиква Съвета за сигурност при ООН заради „акта на агресия”, но не успява да се сдобие с решение. Хаим Херцог, представителят на Израел в ООН заявява: „Горди сме, че демонстрирахме на света, че в малка държава като нашата достойнството на човека, ценността на човешкия живот и свободата се явяват най-висши ценности”.
Гневът на Иди Амин се стоварва върху Кения, която е подкрепила Израел в операцията. Стотици кенийци в Уганда са убити по негова заповед, а министърът на земеделието на Кения – Брус Маккензи, който е съдействал президентът на Кения да разреши пребиваването на израелците на тяхна територия, е убит през 1978 г. Година по-късно и самият Иди Амин е свален от власт и прогонен от страната.
Вдъхновителят на отвличането – Уади Хадад, умира през 1978 г. Според официалната версия – от левкемия, според неофициалната – от шоколад, допълнително „гарниран” от МОСАД с отрова.
Капитанът на френския екипаж, останал заедно с хората си с последните заложници, въпреки първоначалните проблеми с компанията си, по-късно е награден и от френските, и от израелските власти.
В памет на Йони Нетаняху операция „Гръм” е преименувана на операция „Йонатан.
Идеалистите
Съдбата на двамата германци участвали в похищението, е едновременно и трагична, и поучителна. Бригите Кулман е 29-годишна, завършила педагогика в Хановер. Пише поезия и се грижи за инвалиди. Заедно с приятеля си - Вилфред Босе, се присъединяват към ултралявото движение „Фракция червена армия”, а по-късно и към „Революционни клетки”. Отиват в Йемен, за да помагат на палестинската кауза и там се свързват с Уади Хадад, който по-късно им възлага и отвличането на самолета на Ер Франс. Заложниците я описват като груба и нацистка, но някои свидетелстват, че нощем, когато всички спели, завивала децата.
Вилфред Босе става известен с пререканието си в залата с Ицхак Давид, който му показал татуирания си номер от нацистки лагер и го обвинява, че новото германско поколение е същото. „Аз не съм нацист, а идеалист”, избухнал Босе и се опитал да обясни защо защитава палестинската кауза. „Е, добре, когато спечелите и палестинците ни натикат в морето, ще ви викнем да ни помагате да отвличаме палестински самолети”, приключил разговора Давид. Когато командосите атакуват, Босе връхлита в помещението при заложниците, но вместо да започне да стреля по тях, им нарежда да си намерят прикритие.
И Вилфред, и Бригите са убити в още първата минута от атаката на антитерористите.
Текстове към снимките
1. Самолетът А300 на „Ер Франс”
2. Генерал Иди Амин Дада
3. Израелски С-130, използван в мисията
4. Завръщането на командосите с прословутия черен мерцедес
5. По контролната кула на летището в Ентебе още личат следите от схватката
6. Посрещане на освободените заложници на летище „Бен Гурион”
7. Йонатан Нетаняху – ръководителят на екипа на „Сайерет маткал” и единственият загинал в операцията
8. Германските похитители – Вилфред Босе и Бригите Кулман
9. Юбилеен златен медал по повод годишнина от операцията
Материалът е публикуван във в. СЕГА, бр. 149, 2-3 юли 2016 г.
Терористично клане в селището Итамар(Изр...
Извършителите на клането в Итамар са зал...
Израиль вербовал террористов для борьбы ...
Извършителите на клането в Итамар са зал...
Израиль вербовал террористов для борьбы ...
Три неща - за да сте уравновесени и в ха...
ОБРЕЧЕНОТО ВРЕМЕ
Как се пише учебник по история през Фаши...
ОБРЕЧЕНОТО ВРЕМЕ
Как се пише учебник по история през Фаши...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Блогът за предпечат, реклама и още нещо
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия
2. Изгубената България
3. Блогът "Стара София"
4. Безхаберие - сайтът за София, каквато не бива да остане
5. Форум "Бойна слава"
6. Манлихер - българската военна история
7. Блогът на Сула - за рекламата с чук в ръката
8. Иван Бедров - някои мисли и други интересни неща
9. Комитата и Стойчо
10. Пътуване до... - блогът на Стойчо Димитров и Комитата
11. Записки на реформиста - блогът на Радан Кънев
12. в. Капитал
13. БГ История
14. Блогът на Темплар
15. Блогът на Иво Беров
16. Индигово - пространство за духовност
17. Книголандия