50 или 50 милиона или 50 милиарда. Имали край живота на Земята? Честно, не искам да го видя, нека човечеството си остане на тази планета, в което започвам да се съмнявам.
Това клипче го изгледах в блага на Ikra, и след като го изгледах, погледнах на живота по друг начин, по глобално. Аз искам в България да живея добре, но защо ми е този живот , ако планетата се руши.
Тогава годината е 92 и населението на Земята е 5 милиарда. За около 20 години населението на планетата е нараснало с 2 милиарда. Сами си направете аритметиката, какво следва от тук нататък.
Човек колкото и да се старае и добре да живее, повече от 10 крачки неможе да направи в своя живот. То тези с 10 крачки са много малко, общо взето за много кратко време сме на тази планета, а какви големи глупости вършим. Аз не съм от тези, които са с подпечатан билет за отвъдното, за да не ме интересува това което остава след мен. Аз трябва да се погрижа за тези които остават след мен. Но как? Как? Самите водещи сили незнаят как да спрат процеса на самоунищожение. Във филмите е лесно, в последния момент се появява спасителя и реже жицата, дърпа шалтера или идват извънземните и спасяват човечеството. Затова сме толкова спокойни. Света знае, че ще се появи някои и ще ги спаси. На кукуци ще спаси! Това е масова психоза. Работи, нищо няма да се случи! Обаче българите знаем, че ако не се бунтуваш, братушките няма да дойдат. Никои няма право да руши моята планета, и след това да остане ненаказан, виновни за тази разруха са световните сили. Да им се потърси отговорност.
Пак ме изби на мъст. Ако искаме да има планета за поколения напред, трябва да се направи нещо. Но какво? Отворен остава въпроса, защото как да построиш нещо, ако преди това не разрушиш друго нещо. Как да живеем в хармония с околната среда, след като имаме нужда от ресурса и. Обвинявам човечеството и себе си, но каква полза, трябва решение. И то сега! Веднага! Не утре! Днес!
Думи, думи, думи!
Думите имат ужасна способност, особено на това момиче, които се забиваха като пирони в тялото ми, защото задаваше въпроси на които няма отговор и след 20 години. Света се руши изпод краката ни, а аз немога да направя нищо. Безсилен, проглеждам истината и виждам задънената улица.
Дори и Великия Български Дух не е в състояние да се справи с този проблем. Или… ?
Българския дух е известен с неговата твърдост и убедителност, с неговата сила. Той не е изчезнал, защото е вечен, доказателството е във времето. Ако има лекарство за спасение на този свят, то това е точно нашия дух. Ние можем да научим света как да оцелее. Малко пресилено звучи, но какво пречи да се пробва, можем да се преборим със света, да спре да унищожава планетата на която всички живеем.
Не знам - да се разчита на съвест е наивно...
05.03.2011 19:43
05.03.2011 19:51
Ако погледнете, огледайте се край вас, в нет пространството дори - хората с какви глупости се занимават, а да не говорим за младежта... много жалко за нея - израства без каквито и да е морални ценности, а ние искаме да се говори за глобални неща, за това как да се спаси света. Не можем да помогнем на самите нас, а как да помогнем на света?!
Желая ви спокойна вечер!
08.03.2011 07:53
Поздрави и за текста, Didmastar!