Няколко дни преди лятото. Нещо дразнещо, тези които са далеч от морето, а за тези които са до него, това лято ни предстои едно приключение. Какво ще се случи?
Накрая на лятото ще разказваме!
Няколко снимки от " Сърцето". Едно малко плажче край Резово.















 Boutique beach club "Temptation Island" - Rezovo,  вече е почистен. Бара е почти готов. Водата в морето, за сега е кристално чиста. На първи юли ще направим първия купон. 

приемате ли гости за лятото?!!!!!!!!!!!!поздрави на теб и морето!

Леле, колко много приказки видях застинали в скалите
и галени от морската вода! Много е красиво, наистина!
Поздравления за чудесните фотоси и цветни сънища :):):)

Разбира се! Резово е малко бутиково селце! Място има за всички!

Бреговете около нас са пълни с разкази, нужно е само да можеш да "четеш".
Поздрави!

През XVIII в. то е наречено „Буюк Резве" („Голямо Резово”). На картата на Николаас Витсен от 1715 г. „Рузезуу" се чете като име на река. Австрийският пътешественик Карл Щютц споменава Рузе през 1788 г. Според Венцел фон Броняр (1776 г.) „селото е доста голямо, но извънредно зле застроено с къщи, покрити с тръстика. Селяните дават за износ в Константинопол обичайните дърва, също извънредно хубави дини и големи количества лук...”. Като морски пристан Резово е нанесено и върху картата на Кристиан Томас (1788 г.), по същото време го отбелязва и австрийският гравьор Макс Шимек, а под името Рузе то съществува на картата на генерал Хатов от 1829 г.

Старото село от миналия век е на 10 км навътре в Странджа, на хълма Кукуча. Преди опожаряването му по време на Преображенското въстание то имало 100 къщи и църква „Свети Иван Кръстител". Името му известно време е Ени кьой (Ново село). Днешното село е заселено в 1903 г. и веднага е построена новата църква „Свети Константин и Елена". Това личи от иконата „Всех святих" от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана в 1909 г.

След войните в селото се заселват много хора от село Яна и от Малко Търново ( днес с.Яна се намира на турска територия).

На мен ми е любима тази легенда:
Легендата за цар Резос.
Според тази легенда цар Резос е митичен цар на Едоните /тракийско племе от района на югозападна Тракия/. Той е син на речния бог Стримон и на музата Евтерпа. Участвал е в Троянската война и е успял да овладее и укроти свръхестествени коне, по-бели от сняг и бързоноги от вихър. Конете можели сами да решат изхода от войната, ако им позволели да пият вода от река Скамандър /р. Мендерес в Турция/. Цар Резос се отличавал от смъртните хора. Според думите на майка му, той щял да продължи да живее и след смъртта си в пещерите като "антроподемон" /мъртвец, който не се е разложил с години , защото земята не искала да го приеме).
Филострат описва цар Резос като божество на бесите – отглеждал коне, бил въоръжен като войник и се занимавал с лов, при това "и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва". След смъртта му животните идвали в хероона му, за да се принасят доброволно в жертва.
Вярва се, че село Резово е родното място на цар Резос.