цитат: "Игра! Световна игра на човечеството! Игра на идеали, равенство и справедливост! Игра на борба с коварен враг! Кървава, жестока, воняща игра! Защо играем? Нима спомените от детството са толкова силни, че ни карат да играем на живот, понякога — гибелно, ожесточено и смъртоносно? Защо такава страст е вложена в думата игра, защо тя е просмукала целия ни живот, та хората не се замислят за смисъла на живота, а постоянно играят? На богатство, като се правят на всемогъщи и купуват другите, без да осъзнават, че в гроба няма как да вземат касата с пари? Защо, мразейки себе си, завиждаме на по-силния и до последния си дъх си играем на велики, а дълбоко в себе си таим прозрението за своята нищожност? Защо, утешавайки ближния, дълбоко в душата си крием радостта от страданията му и играем ролята на покровителя-мръсник? Защо не можем винаги да сме искрени? Нима е невъзможно? Нима чистосърдечието е недостижимо? Нима то е атрибут само на примитива, а умът е умението единствено да играеш по-искрено? Може би хората са обречени да бъдат вечни актьори…"                                     Това сме ние. Едни вечни актьори, избрали ролята в живота си, докато сме си играли като деца. Изпадна ли сме в цайтнот. Лутаме се в живота или в целия този фарс се опитваме да излъжем себе си, че можем да продължаваме да живеем така, с лъжа. Народа е превърнат в „маса” в един предмет, върху които са изкарани зле скалъпени стратегии. Под масата се вихри орален секс, а на бензиностанцията анален. То е ясно, че ролята на зле платени проститутки ще се играе, но поне да дигнем с малко тарифата. „ Сводника” обира цялата парса. За нови прашки пари няма. Как да спечелим добри клиенти като бардака е зле изглеждаш?

Защото ни липсва Бог!

лъжите, че равните човешки права правят и човеците равноценни. Няма как измамника да е равноценен на онзи, който денонощно се труди за успеха на порядъчните си дела, а крадецът го дебне да се възползва от труда му. Вярвам, че ще дойде ден, когато всезнайковците ще се уверят в безперспективността да правят всичко по силите си, за да възхваляват лъжата и измамата като висше политическо качество.

Това е изпитанието ни, SoHm!

И аз съм оптимист, но тази тяхна безпомощност ме плаши. Вижда се, усвоили са хитростта и лукавството на лисицата. Ясно е, силата на лъва не е усвоено, защото се държат като путьовци, то си е тяхна работа. Но според мен им липсва търговски нюх. Сделките, които правят са на хора будали. Не мога да разбера защо е необходимо три месеца, за да се установят картелни споразумения. Будала човека и вързаното куче го хапе.

Може да си прав в случая, а може и да не си. Отстрани изглежда лесно, но как можем да бъдем сигурни дали е така? Забравяш ли, че у нас свободата е с предимство за негодяите, че могат да те осъдят за самозащита само, защото нападателят ти е пострадал? Сякаш е трябвало да го възнаградиш за посегателството му над теб. Как при наличие на такава грозна извратеност, (удобна и поддържана от мнозина с всякакви средства), престъпниците ни да имат джентълменски маниери или да си посипват главите с пепел? Хубавото е, че все повече хора си задават тези въпроси, а типовете, които вярват, че истината е в лъжата, вече започват да отстъпват пред напора на последствията, които предизвикаха.

Парадокса в България ме убива! Трудно ли е да се поправи със закон тази неправда? Надушвам в това страх. Всяко взето решение, ще се стовари върху тях утроено.

Няма как да няма стах, след като от лъжата са жизнено заинтересовани безскрупулни типове с огромни ресурси и влияние, способни да поръчат протести и социални катаклизми под най-благовидни претексти. От друга страна обаче, когато безобразията стават видими (както е понастоящем), много често решенията идват, когато положението изглежда най-непоклатимо. Просто трябва търпение срещу провокациите, за да изгубят провокаторите войната на нерви и да станат неадекватни като вчерашен вестник. Забелязвам как за последните 3 години, повечето хора се преобразиха за добро повече, отколкото са се променили за предишните 30.

Вълци в овчи кожи се движат из стадото. Газят, мачкат и пет пари не дават. Овчарските кучета въртят опашки, доволни от рушвета. Пастира е заровил лъвското си сърце дълбоко в земята, а със заешкото, нехае и не му се занимава.
Румъния, тая кучка проклета, защо разбърква лайната? Малко са ни на глава директивите спуснати от ЕС, проблемите в страна. Какво се ръбат? Няма да се наядат, съседи! Да нямаш вяра на никои, Българийо!

И други правят същото !
Много искрено написано ! С болка !
А звездите ни гледат отгоре !

Поздравления!
Аз правя опити да жонглирам, неуспешни, за сега в материалния ни свят, които е прекрасен, но зле информирани хора ни задушават. Каква е ролята на тялото в този така изкушаващ го свят?

Тук съществуваме в тази форма . Но това не ни пречи да пътуваме до звездите !
Толкова малко ни трябва , за да бъдем щастливи !
Морето , Небето ,
Цветята , Децата ,
Едно дърво , едно птиче ,
Една усмивка , едно Слънце .
Глътка въздух , една Надежда .
И винаги да има Музика ,
за да се слеем със Вселената .

"Да се слеем със Вселената"- може би това е нещото, което трябва да правим всекидневно, опитвайки, борейки се, защото сме част от нея. Ако кармата е действие, то ние не трябва да спираме да желаем това. Случайно нищо не се случва, а големите познания са там.

Признаваме или не, ние сме неделима част от вселената. Всеки атом от нашето тяло вече е присъствал в тялото на няколко милиона живи същества от различни животински видове също, вече е пребивавал в строежа на няколко звезди. Тялото ни е обиталище на душата и инструмент за изява на таланта, интелекта и акумулираната чрез тях енергия.
Друг е въпросът, че някои намират смисъл единствено в робуването на собствените телесни нужди и игнорират безбройните връзки и зависимости на всичко с всичко останало.

"Изява на таланта", жалко, ще си остана едно тъпо тяло. Липса на талант, но ще продължавам да го търся, белким изскочи нещо. Замислям се над думите ти и се чудя, душата като прескача от тяло в тяло дали не помни предишни животи, или понякога честото сменяне на работата, или спорта е продиктувана от търсенията на душата, комфорта от предишен живот.

Задаваш труден въпрос, а аз не съм всезнайко, че да мога да ти отговоря. Мисля, че всеки има талант за нещо, но малцина приемат този дар с решимостта да го реализират. Май всичко се свежда до въпроса какво са ни научили или подтикнали да очакваме от живота и дали това очакване е адекватно на ситуацията, в която сме поставени преди да сме имали реална възможност да избираме като зрели хора. Не съм фаталист и вярвам, че човек може да променя съдбата си, но не подценявам прекалено и рамката от обстоятелства, с която живота снабдява всеки от нас. Колкото до душата, не вярвам да е независима от тялото, но стремежът към независимост разширява владенията й. Не вярвам в едновременно простите и същевременно окончателни обяснения.

Като слепец съм и се лутам безцелно, уповавам се на интуицията и търся решение. И аз мисля, че може да се промени съдбата. Кармата е действие. Ако си до билярдна маса и си с щека в ръката, разбий топките!