Научих лесен начин да видя природата красива.Попадъйки там, се чудиш. Да дишаш ли? Да гледаш ли? Изумителна красота,всичко е по-зелено, по-синьо, по-шарено, просто по-чисто. Да ли защото в храстите няма захвърлени пластмасови бутилки от минерална вода? По плажа няма фасове! Голям кеф! И мазут няма! По клоните на  дърветата няма  окичени торбички тип потник да шумолят, по поляните не са захвърлени обелки от кроасан и сникърс, но там не можеш да живееш, там е минало бешело.Отваряш очи и още не си ги отворил те грабва една такава миризма на капитализък,омешена с икономически бълвочи,с непостижими цели.И всичко щеше да е хубаво ако беше вечно лято, едно евро  се заминя за 50 стотинки и вместо джанки, растяха банани.Баба Пастракела, от кладенеца вместо да черпи вода, нефт да вади.Но не! Такава си е България.Моята старана.Стара и все още наивно глупава.