Странно,но всичко подлагам под  съмнение, все задавам въпроси и се лутам търсейки отговори. Това си е чисто губене на време, но какво да направя, такъв  съм , досаден сигурно за познатите. Съгласете се, че в действителност има въпроси, но няма отговори или отговорите са напълно грешни. Веднага ми идва на ум, за кенгуруто, горкото животно с какво е заслужило това, да му викат по този начин. Или,  планетата Земя? Кой може да ти каже как се казва? Живеем в една измишльотина!

Но да се върна на моят ден, рожденият. От кога ли хората празнуват рождените си дни? Да ли, някой, знае? Все някога е сложено начало? Какво може да ти се случи, за едни 24 часа?

Моите например, започнаха с едно обаждане от Англия. Часът бе точно 00:01, не можех да заспя, усещам по някакъв начин,  когато някой мисли за мен. На телефона бе шурето , много ме зарадва. Сутринта, синът ми се сети, че имам рожден ден в 6:15. Милото ми дете, хвърли се върху мен и започна да ме целува.Много е чувствителен, дано когато порасне да се научи да се контролира. Малкият ми сладур! Толкова много го обичам! Живота  е странен! Един ден го обичаш, а след малко, се разхожда вече със зачервен задник. Майка ми, позвъня в 6:55, но точно в този момент, бършех дупето на сладура в тоалетната и не можах да дигна. Съпругата ми след като отвори очи веднага се обади. Слънцето в моят живот. Все още се чудя:

Как е възможно, да обичаш, само една жена? –една е достатъчна, да ти даде криле и да осмисли живота ти.

Получих поздрави, от баща ми и брат ми. Майка ми се обади и се чухме. Естествено, попита ме:

-Какво искаш да ти сготвя?-беше се справила отлично.

Обадиха ми се, тъщата и тъста. Много ги обичам! Не всеки, може да се похвали! Пожелаха ми:

-Да се сбъднат всичките ти мечти!- любимо пожелание. А в какво се превръщат мечтите? Любимата ми леля също ми се обади. Колко малко хора са нужни, да изпълнят денят ти и да те накарат да изпиташ щастие.