Казват, че ако на този свят има магия, то раждането било, точно това .Великата магия, не е точно раждането, защото след като излезеш, започваш да старееш.  Ден след  ден, година след  година и в един момент разбираш, че връщане назад няма. Като погледнем, това няма никакъв смисъл. Защо се раждаш, след като си обречен? Не стига и това, а и през цялото време, знаеш, че ще умреш.  -- Абсурдно е ! Не, мислите ли ? Въпрос:

-Какво, правим, ние?

-Нищо! Чакаме, да дойде, неизбежното. Дано поживели, правили достатъчно любов, натрупали красиви спомени, от различни места и страни, преяжда ли с най - вкусни гозби и пили  достатъчно амброзия.

-Това ли са приоритетите ни ? Не ма, не можем да направим ,нещо?

   Прост въпрос:

-Предложи нещо?

За жалост и аз си нямам, ни най- малка представа, какво трябва да се направи. Но, какво? Трябва да съм доволен, че имам живот! Та този живот, е обречен, той върви към сигурен край. Това е жалко. Ще чакаме ли, да дойде този край?

Не съм съгласен, въпреки безсилието което притежавам, аз бих се борил. Но с какво? За какво? За, безкраен, живот?   Кой, иска да живее вечно? Какво всъщност искаме? Задгробен живот, живот след смъртта? Надявайте се, такъв филм няма.

Жалкото тук е, че не помним нищо от живота в утробата. Там е скрита,  цялата магия. Този 9 месечен цикъл.  Сътворяването, на  един живот!   Живеейки, заобиколен от вода и в един момент, навън, да диша. Ако все още е останало, какво да се диша.Колко е странен живота, причудлив и жесток.Нима, живота, след раждането, е едно нищо ? До, раждането ли е неговият смисъл?  Защо, трябва да търся, смисъл? Какво, общо имаме ние с природата?