Тази история се случи, през зимата на 97 година. Спомняте си. Една много неприятна година. Тогава, много хора , разочаровани или просто търсеха начин да оцелеят, напуснаха България.За пръв път усетих България чужда, моята страна, моята България не беше така гостоприемна за мен . Стегнах багажа и на път. Имахме естествено план . Първо, трябваше да стигнем, до Чехия. Да се установим и изкараме” убчанка „ .( Това е документ, който ти дава права като на чехите. Нещо такова.) Така, по- лесно щяхме да заминем за Англия или Америка. На приказки, всичко е лесно, но когато се сблъскаш с действителността друго излиза.” Кръчмарят „ е гадно копеле, върти, струва всичко обърква.
Пристигнах ме в Чехия.Много бързо си намерих ме квартира, жена ми започна работа (тогава все още не бяхме женени),аз също си намерих, работа в един ресторант, естествено, като мияч на чинии, всякакви полепнали тръби с мазнотия, общо взето търках, каквото ми кажат. Гадна работа, но нали не бях в България, Щях да и натрия носът, тя не се грижи за мен, аз пък, още по- малко.Криво ляво се оправяхме, но все бях гладен.
Един ден, отивам на работа и гледам вратите отворени, бяха с фото клетка. Странно, друг път доста чаках, докато отворим. Престъпих напред и влязох. Следи от разбиване, нямаше. Викнах, няколко пъти, но никои не отговори, веднага ми стана ясно, че собствениците са забравели да заключат.” Вечерта имаха купон”, казах си аз”,напили са се и са си тръгна ли без да заключат” . Направление към кухнята, там имаше много храна, грабнах една рохличка , разцепих я на половина,сложих едно чешко ролце и на две, на три я приютих в корема. Още едно, последва другарчето си. Стори ми се глупаво, при толкова много храна да ям хляб и ролцата , самотни полетяха едно, след, друго в устата ми. Отворих хладилника, все едно ангелски хор запя, когато видях рязаните мезета. „ Те я от вечерта не бяха яли нищо”. Веднага констатирах аз. Направих си едно мое ролце с тройна обвивка, от шунка, бекон и пушено филе за пълнеж сложих луканка и суджук, хапнах няколко такива. Взе да ми пресяда, надигнах натурален сок и докато пиех си мислех „ Тоя сок е като фреш с власинките.” Бях много гладен, човек се лишава от храна, когато е на гурбет, за да може да спести някой лев, но сега нямаше нужда да се пести, продължих закуската с някакви филета на скара и деликатесни ястия. Натъпках се като лакомо, ненаситно, прасе. Така ядох, все едно утре, щеше да свърши света.Човешката лакомия, понякога е страшна работа.
Излязох навън и зачакан да се появи някой. Юра пристигна с някакъв „ абУриген” . Юра беше главният готвач, като видя отворените врати, така се разписка, голяма паника . Вика „Полиция” „ Трябва да се обадим в полицията” . Като чух това, си казах „ А ,сега, загази”. Отпечатъците ми бяха навсякъде по дръжките на вратите. За миг се видях арестуван в полицейската кола, пътуващи, към някой, чешки затвор. Щях да лежа в затвора, заради, една по - богата закуска от обикновено. Влязох ме вътре, аз вървях след тях и с ръкав бършех, следите по дръжките . Странно, но Юра вървеше направо към кухнята, продължаваше да писка, влязохме в кухнята и тия двамата започнаха да ядът.Юра предложи да опитам от вкусната храна . Как да му кажа, че току що съм преял. За да не ме хванат трябваше, отново да ям като гладен . Не след дълго, дойде и собственичката , като разбра, че съм стоял от пред и съм пазел ресторанта, плесна с ръце и взе да вика „ Моят, герои! Моят спасител! Днес ще готвя специално за теб!” О не, крещях на ум аз, това е някакъв кошмар. Няма начин да откажеш на собственик, които е запретнал ръкави и специално ще готви за теб. Да не говорим, че храната която сготви трябва да се изяде.
Толкова много храна не бях ял през живота си. Прибрах се в квартирата, късно вечерта, едва дишах. Жена ми , притеснена вика. „ Къде се губиш, яденето ти истина!”
дънов потвърждава съвета на андромеда= и...
Брюксел посегна на чушките и боба ни Авт...
15.01.2010 13:15
Сготвила един ден! голяма работа. Трябва да ги привикнеш всеки ден да ти готвят като за празник !
