Сблъсках се със завистта още в най-ранна детска възраст.Бях на 9 години, когато разбрах, какво значи завист, какво значи да ти завиждат.Бях спечелил, първият си медал от състезание.Нищо особено,бронз.Сложех го на врата си и така тръгнах да се прибирам.  Приятелчето с което  вървях, поиска да поноси медалът. Аз не му го дадох. Не знам защо. Просто си премълчах, направих се на глух. Сега ми тежи тази постъпка, но тогава бях дете.След това мое решение, нямах вече  приятелче.

Може ли да се види завистта в очите на хората? Не! Тя винаги върви една крачка, зад теб.

Завистта поражда лицемерие, което прераства в омраза, гарнирана с  нестихваща ярост. И защо? Затова, че ти докато стоиш и бездействаш, някой не спира да се труди, не се предава, а продължава да опитва, докато не постигне, набелязаните цели.Стоиш от страни и само лаеш.  Завиждаш, защото си слаб,завиждаш защото си болен и не можеш да се справиш с живота. Така или иначе, ще си изгубиш живота, но явно не можеш от сърце да приемеш успехът на другите и трябва да завиждаш и да говориш глупости зад гърбът му. Добре! И в очите понякога, когато имаш телевизионно време.Нещо се променя в еднообразният ти живот и ти моментално се намесваш,защото не участваш в тази промяна ли? Сигурен съм, че навсякъде по света има завист, но тяхната завист е превърната в нещо градивно и сигурно по някакъв начин е еволюирала. Превърната е в конкуренция, борба за надмощие, наречете го както искате, но нашата е първична и злобна, принизена да най-просто човешко чувство.  

Толкова е жалко това. Бих казал на всички, които завиждат да продължават да го правят, защото те са барометъра, по които се ориентирам

Ама разказа за другарчето какво общо има със завистта? Ти си се държал зле и отвисоко, затова ти и тежи след толкова много години. Не от завист си загубил приятел, а от собствения си егоизъм.

Няма човек, който да не завижда. Ти също завиждаш. Но щом ти е приятно да се заблуждаваш...

Между другото, по-леко със запетаята. Безумно много излишни запетаи има в текста ти.

А замисляш ли се - защо не споделяш?

Не може, дай и слагаш на вратлето.Първо тренираш и ако си добър в това печелиш.Ако ме разбираш?

Той е искал да се докосне до успеха ти, да сподели радостта, а ти...Не си го допуснал от егоизъм. Никой не обича самовлюбените и надменни хора. Горчат победите,ако няма с кого да ги споделиш!
Шампионе, бъди повече ЧОВЕК и по-малко "звезда"!

То и Славчо искаше да се докосне до победата,поиска от приятелчето си …
Ама не го огря.

Днес си на върха, а утре си НИКОЙ, оплют, омерзен...
И точно тогава, когато си разпънат на кръст разбираш кои са истинските ти приятели.

Приятелите са за цял живот. В спорта има само, врагове, както и в политиката.За това и не станах спортист, не исках някой скъп за мен човек, да желае това което аз съм постигнал.

А не ти ли е хрумвало, че има хора които никога и на никаква цена не биха искали да извървят твоя път, защото си имат свой собствен и точно той ги прави щастливи?
Ти вечно ще живееш в сянката на своите страхове, че някой те дебне, друг ти завижда, трети иска да те обсеби...и т.н. Толкова странно ми се вижда да живееш с тези страхове, че не бих искала нито да ти "завиждам", нито да бъда на твое място.
Хора като теб обикновенно "смазват" с неоснователните си обвинения хората, които обичат, както и онези, които ги обичат. Тъжна реалност. Може би от теб би излязъл добър политик или най-малкото златен олимпиец.
Дано да виждаш и друго в хората около теб, а не само собствените си страхове, които ти наричаш ЗАВИСТ.