Преди години, работих в един хотел.Работата не беше трудна, бих казал дори беше приятна.Дневна, нощна, два дена почивка,така се редуваха дните ми. Срещнах се с много различни хора. От умни, до изключително прости. Срещнах красиви, срещнах и грозни. Запознах се с проститутки. Видях как изневеряват разни, курви и курвари. За първи път виждах цветнокожи на крачка от мен. Сблъсках се с изгряващи шоу звезди, още тогава си бяха надути и се мислеха за недосегаеми, палитрата бе пълна и разнообразна.
Една нощ, ме заговори някакъв господин. Помислих си „Дърт педал”. Но човекът си беше наред. Покани ме да седнем в бара, след като ми свърши смяната. Скучаел, а в мен видял нещо. Обясни го, с това, че видял аурата ми. Не разбирам от такива работи, но се съгласих да пийнем по едно. Докато седнем каза:
Искаш ли да ти направя хороскоп?
Аз не можах да му откажа.„Поръчай си нещо”-продължи той-„Аз ще се върна”.
Изчезна и се върна след малко. Заговори, за неща странни.Говори за звезди, за разум. Говори за Вселената.Говори и за много други неща.Той вярваше, че човек може да лети. Стоях, гледах, слушах и на края попитах:
Ти, не си избягал от лудницата? Нали?
Човекът не се обиди. А продължи да ме убеждава в твърдението си. „Представи си-казваше той-Ако можеше да вдигнеш ръце и да полетиш”
Прибрах се вкъщи и ентусиазиран, исках да полетя.
Опитах!Не става!Жалко!А, колко хубаво щеше да е!
Сега когато е студено често си мисля за нещо токова.Решаваш и отлиташ към някой тропически остров. Този човек остави нещо от себе си в мен,желанието за полет.Мисля над думите му и ми се струва, че виждам защо е искал толкова силно да полети.Може би по този начин е търсил свободата.Той ми даде да разбера,че не трябва да спирам да мисля за свободата,да я търся във всичките и форми, тъй както птиците са свободни в своят полет и няма преграда която да ги спре, така правя и аз. Научех се да летя с това чувството на свобода. И наистина, усещането е прекрасно. По принцип ме е страх от високо.Това си е чиста фобия. Веднъж даже се качих на гондола, исках да усетя нещо наподобяващо полет, разочарованието ми беше голямо, не си представях такова усещане. Изпитах повече страх, отколкото някакво удоволствие, което трябваше да наподобява летене.Наред идват, бънджи скоковете, но и това е само опит за летене.Ще си останем, здраво приковани към земята и единственият шанс да полетим си остават нашите мисли. Те винаги ще са свободни, ще достигат чудни кътчета и ще продължават да ни доставят удовлетворение.
Ние сме свободни да мисли, да правим каквото си поискаме на тази планета и никой няма право да ни казва, как да живеем живота си, защото сме свободни сами да решим,къде да отидем, яхнали свободата на нашият полет.
Да ли, птиците осъзнават, какво богатство притежават?
И ако трябва да избирам - определено избирам това, наяве ;)))
Щастливи посоки в летенето за теб :)))
Дори и за нас е трудно да оценим каквото имаме (докато го имаме), какво остава за птиците...
Да летиш според мен е усещането за свобода и сила да постигнеш всичко, което искаш...
Много ми хареса историята....
http://www.youtube.com/watch?v=q9z5dG3lmFg
Поздрави, Gidmastar :)
Ели
