Един поп, каза страшна глупост.Отвращаваме отношението на църквата към инвалидите. С какво право ще изказват мнение, при това толкова грубо. Как може тези хора в черно, да кажат, че инвалидите  са в това състояние, защото видиш ли, изкупвали чужди грехове. Аз не съм вярващ.Аз мога ли да кажа такова нещо? Ако аз кажа нещо подобно, заплюйте ме,хвърлете камъни по мен, но аз най-обикновеният,  не мога да си го помисля, а камо ли да го кажа.   От къде на къде, този човек ще каже подобна глупост? Тяхната работа не беше ли точно такава? Не са ли те призвани да помагат точно в такива моменти.Да бъдат опора на хора, родени различни, хора които не са виновни за моментното си състояние.Аз питам:

Откога църквата се интересува от материалното? До сега мислех, че за тях няма нищо по-важно от духовното. Тогава какво значение има в какво тяло си роден.  Човек сам си носи кръста?Бесен съм!Те са родени!Какво значение има в каква форма. Нали дишат! Нали живеят!

Спомням си филмът за Могилино.Гледахме го с детето. Много се разтрои, милото. Тогава не знам защо, му казах:

„Знаеш ли, че в древна Спарта, когато се е раждало  дете с видим недъг, моментално се е умъртвявало?” Попитах го: Кой са по-зли? Тези, които си убиват децата на мига или тези които им дават шанс да живеят? Детето веднага каза:

Тези които си убиват децата, са по-зли.

Значи, ние сме добри?- попитах аз.Тогава защо оставяме тези хора да живеят по този начин?Не сме ли ние по-зли, след като са живи, а не ги виждаме?Или се правим, че не ги виждаме? Да не са духове? Хора! Те са хора!

Църквата за пореден път ме разочарова, но какво значение има. Аз съм просто един човек, които вижда, че мъжете в черно не си вършат добре работата, не мога да ги съдя, те отговарят пред големият бос и докато той не каже, че нещо в църквата им смърди, те ще си правят и ще казват каквото им кефне.