Все там отивам на морето да я търся,

все едно,  то може да я върне,

на колене заставам и се моля,

и силно вярвам, че ще стане чудо.

Морето чува!

 Не спирам да говоря.

Не издържам.

 Ярост ме обзема.

Крещя безпомощен,

на колене застанал.

 Не се предавам,  а се боря!

Всеки ден и всяка нощ,

крещя към Слънцето и към Луната.

Ала чувам само шум

и  виждам светлината.

Сили нямам,

но все още се надявам.

Защото знам!

Любовта живее вечно!

Ала някога, ако умре случайно!

То знай, че ти умрял си също!