Ако в нашата природа е заложено стремежа  не материя  да се превърне в материя, то накрая мечтите се трансформират в едни стари и ненужни предмети. Забравени от нас, дори и от времето.Толкова много мечтаем, че не помним мечтите си. Към някои се стремим, а към други не.  Странното е, че ти може да си забравил за мечтата си и въобще да не мислиш за нея, но тя,  не те е забравила и сама си се сбъдва.

 Не се е родил човек, който да не е мечтал за нещо. Мечтите са като гориво за живота ни. Случвало ми се е мечтаейки,  да изпитам онова чувство, наречено  щастие. Но какво се случва с тях, след като са измечтани? Как се нарича човек, които постоянно мечтае? Мечтател. Нали? Звучи ми красиво. Но сигурно не е хубаво толкова много да се мечтае, защото този дето ти записва мечти, от писане не може да ти помогне в осъществяването.

Трябва ли да си осъществим мечтите? Ако някои ден се събудим и всички мечти са сбъднати и наоколо не е останала  и кьорава мечта, тогава какво правим? Не ми се мисли, че нещо такова може да се случи. По – добре ми е да съм заобиколен от мечти, да си бълбукат, да са много,но да са си край мен. Сигурно това са симптоми на някаква болест. Не е тази на розовите очила, надявам се.

Какво е човек без мечти? Не мога да си го представя. Дори и най – злите диктатори и терорист имат мечти. Сигурно? Не съм срещал зли хора. Добре се прикриват.  Това е странно, защото знам, че те съществуват, но за семейството си едва ли са зли, за народа си, за държавата. Колко е ужасен света, мечтите на едни са гибел за други. А, сбъдването на мечтата ти носи удовлетворение и щастие, сбъркана работа…