Това са последните ми думички…Надявам се да греша и още утре да цъфна сред вас, но… За някои е облекчение, особено ако е анонимен педал, сигурно. Няма да ви досаждам с посещенията си, повече. J Пиша това, за да не остане някои с погрешно впечатление от липсата ми. Налага ми се да замина, а там където отивам, нета е лукс, които не мога да си позволя.
Малко селце на брега на морето, видиш ли го, онемяваш. А морето? Какво да ви говоря за него! Сякаш не знаете колко е красиво?
Там съм едно с природата. Тя ми говори, аз и отвръщам. Сам съм, пък не се чувствам самотен. Далеч са всички, а аз съм близо до някаква сила. Но защо се крие? Защо само в сънищата се разкрива? Ясно! Нереалност те обгръща на места потънали в тайна .Такава съдба следвам, сам сия избрах и не съжалявам, само се преструвам, за да не се напълни с досада.
Много научих, от краткото двумесечно пътешествие, между редовете Ви . Станах по- смел, не изпаднах в депресия, както всяка година. Станах малко по- търпелив. Думите ви , ми подействаха като елексир, за раненото ми тяло! Благодаря от все сърце! Няма да Ви забравя и ще си мисля за вас!
Не искам да звучи като раздяла, по принцип мразя разделите, но си е точно това. Една раздяла и нищо повече! Тъжно е. Току що ви открих, а вече трябва да се разделим.
До скоро четене! И нека силата на перото, бъде винаги с вас!
с обич Джул
Аз ти казвам.....Довиждане с надеждата отново да се срешнем.Къде така всички изчезвате.И аз искам самолетен билет за Сибир.....но там било хладничко за мен.
И все пак.....където и да отиваш ще се спомняш за нас.Късмет и успех ти пожелавам:)
