Любов!

Стоя пред теб.

Така изящна,

единствена и съвършена.

Ти си благословена!

Да бъдеш,  зла!

Това е твоята съдба.

Да си безмилостна!

Да даваш, топлина.

Да си несигурна.

Да даряваш светлина.

Да сееш ревност.

Да  жънеш нашите тела.

Захвърляна,

жадувана,

дори несподелена,

до болка изпепеляваща,

но винаги желана.

Ти караш ни да тичаме след  теб,

но криеш страшна сила.

По – страшна, от самата смърт.

Твоята  сила,

ни затрива!

Защо си толкова жестока?

Защо се криеш зад това лице?

Защо те срещнах?

Защо съм пред теб на колене?

Аз исках просто  чифт криле,

а  не да съм на колене!

Живота си, ще жертвам,

за да върнеш моите криле!