Когато птиците запеят,

нощта изпълни своят дълг.

Тогава тишината си отива.

И ето! Вече си в реалността.

Защо ли чуваш викове за помощ?

От хиляди изстрадали души.

Защо реалността е ужас?

А, страхът  така боли?

Тишината е безценна!

Нея оставяйте да отлети.

Заминели.  

След нея всичко се руши.

Ще възкръсне отново,

не след  дълго,

в онзи миг на самота,

ще те целуни,

и ще си отиде бързо

и така да края на света.