Един живот преминал от кражба, през каторга, бягство, възход, постоянно бягство и завършващ със смърт. Динамичен живот, нали? И аз така си помислих, докато четях „Клетниците”. Затварям последната страница, доволен от прочетената книга, но нещо ме кара да се върна на случките и събитията като на филмова лента, на бърз кадър, търся нещо. От начало не знаех какво, но не спирах, докато не ме прасна думата, секс.
- Жан Валжан, умря девствен!- сякаш някакъв глас изкрещя в мен.
- Глупости.- отвърнах аз – Така ти се струва.
Но подозрението започна да ме гложди. Не можах да се сетя, сигурно съм пропуснал някоя страница докато съм чел. Вече 10 години ме преследва това подозрение и не ме оставя на мира, не минава ден в които да не си мисля за това.
А вие, как мислите?
Като млад Жан Валжан е мислел за прехраната, след това в затвора, след това грижата за Козет!
Напълно възможно е той да не е имал време за жени.
В манастира няма жени , а монахини. Освен това той е благодарен на тези , които му дават подслон и лъжат , за да го спасят.
Първият инстинкт в човека е за самосъхранение.
Вторият инстинкт е за продължаване на рода.
Когато човек навсякъде е гонен като диво животно, основна задача при него е да се съхрани!
Когато човек е болен , мисли за любов не минават през главата му.
По това лекарите разбират , кой ще живее и на кой песента му е изпята!
Поздрав!
Личен, в този смисъл живот, не се е описвал и не пасва на повествованието. Можеш да говориш за резултата /Козет/, но не и за акта!:)
В този ред единственият правилен извод е, че Валжан не е имал деца. Което не означава непременно, че не е правил секс!:))
Боже, прости ми кощунството!:)
