Пред стара къща, под асмата, рибар кърпи своята мрежа.   Внучето му подскача около него,  уж помага. Рижото коте си играе в края на мрежата с тапите, доволно, че е оставено да прави каквото си иска. Духна „Моряка” и листата на смокинята зашумяха. Славеят изви своята песен. Разхлади се. Вече не е така горещо. Рибаря  засвири странджанска  весела мелодия, сръчно премята иглата през фаните  и дупка след дупка, мрежата пак цяла стана. Бърза, вечерта трябва да е във водата. Морето никого не чака, а свирнята му оглася цялата местност и пущинака всъщност ти се струва, че не е чак толкова пуст, чувайки веселата мелодия на рибаря.