Да преживееш чудо. Аз мисля, че съм преживял. А, Вие? Детството е нещо което не може да се преживее повторно, затова докато е време трябва да се живее с все сила. Така направих и аз. Моето детство премина не чак толкова забавно, поради тренировките, но лятната ваканция си наваксвах всичко което може да се навакса. Прекарвах лятната си ваканция на село, при баба и дядо. Два месеца свобода в пълният смисъл на думата. Море, река, гора, няма такова детство, но както всяко хубаво нещо и лятната ваканция има край. На първи септември на училище.( Не разбрах, защо трябва да се почва толкова рано, те спортистите колкото и да учат по-умни никога няма да станат, факт.) На 27 август баща ми идва да ме прибере, но преди това трябва да отида до лозето да му помогна, една каруца ми мина през крака и ме контузи. Много се притесних. Треньорката щеше да побеснее, не ми се представяше какво щеше да се случи с мен. Накрая на лятото, прибирам се с контузия, ужас. Казах на баща ми, но той нищо не можеше да направи, за случката си бях виновен аз, пътя беше тесен, от двете страни имаше къпини, измъкване нямаше, не ми се влизаше в къпините да се надера и като идиот оставих тази каруца да мине през мен.
Последния уикенд от месец август свърши и трябваше да се прибирам към Бургас. Преди да напуснем село и местността на бариерата ни спряха граничарите, помолиха за цигари, провериха багажника, в този момент усетих ужилване, което премина през лявото ми рамо, казах си и за капак ме ужили някаква оса, но в старото москве нямаше и следа от каквото и да било насекомо. В суматохата забравих за подутият си крак, когато пристигнахме в къщи крачето вече не ме болеше. Нямаше го отока, нито синината от охлузената рана. От оттогава все се връщам на село да разбера какво беше това чудо, някои ден може и това да се случи, но до тогава ще се наслаждавам на красивата гледка. В момента ухае на липа, премесена със свеж морски въздух, на фона на тази криза ми остава да кажа само едно:
Не ми пука!
Аз вярвам в чудеса, те наистина се случват, просто се появяват точно тогава когато имаш най - голяма нужда от тях. Това мисля, че ме прави щастлив!
