За съжаление, тази година изгрева на 1 Юли го пропуснах, поради ред причини.

Лятото си прави ужасни шеги. Проклятие!

Какво да ви говоря, разочарован съм и не само аз. Разочаровах детето, но как да отидеш на брега, когато на плажа вечерта е ужасно студено.  До сега се събирахме всяка година, една групичка, луди глави и се забавлявахме. Много е величествено да видиш Слънцето как бавно се издига, морето шуми едва, ти си във водата и ставаш част от случващото се, ти си едно с природата. В този така забързан наш живот забравяме да дадем дължимото на природата, а тя е част от нас, както и ние сме част от нея. В една такава нощ на чакане да изгрее Слънцето, ти загърбваш всичко, а там на брега си свободен, с мислите си, с чувствата си, с желанията си. Нищо не е толкова важно, за да не може да се остави за една нощ в която заявяваш, че ти си тук, че не се страхуваш. От тази година нямам снимки, затова ще ви покажа от миналата година.