Заслушах се в една мелодия,

и неусетно лятото отмина.

Като девойка,

 премина покрай мен,

оставяйки аромат на цветя и мед,

на морска пяна и плажен крем.

А  на морето ,  самотата остана.

И колкото да крещя,

никой не чува.

 Всеки куфара стяга,

бърза, заминава.

-На кого оставяте морето, пясъка,брега?

Крещя,

но никой не ме чува.

Дъжд  вали,

 и силен вятър духа,

разбиват се в брега чудовищни вълни.

- Дръжте си я самотата!

Стичат се ручей , реки,

сам останах на брега.

Аз,  морето и дъжда.