Много странно, но доброто ми настроение отиде по дяволите. Къде е това по дяволите? Идея си нямам. Ако знам, ще тръгна да го търся! Но незнам, и си стоя вкиснат. Не съм свикнал да съм в такова настроение. Като се замисля, причина за това няма. Уж, редовно си пия витамините? От A до Z,  пък дрън. Греда! Ужасно чувство! Все едно, вълчи капан мие премазал гърдите. Да се чудиш, как се насадих на тези яйца? Да обвиня пролетта? За нищо на света! Но нещо комфорта липсва. Много тъга се насъбра напоследък. Може да е носталгия към „утробата”. Незнам! След няколко дена ще се прибира. Там духа и тялото са в едно. Хармония! Все едно извиках. Толкова ми липсва! Допреди няколко дена всичко беше наред, а сега? Трябва да видя морето! Боже,  как боли, тази болка!   Това чувство, може би  изпреварва събитията, но е неприятно.Помислих, че като споделя, ще ми поолекне, но не! Още по – тъжно стана наоколо! И тази проклета мъгла!

Пробвах и с Ахмед  мъртвия терорист, но пак греда. Помогна, но действието не е постоянно. Нещо съм забил здраво! Спек!
Дано да успея да развеселя някои с Ахмед, ако е в някаква лека форма депресията, смеха може и да подейства.

Я, пак си помисли! Дали пък не е ....несподелена стара любоффф?

при повечето хора е така. Зависи от много фактори, но няма място за отчаяние, знаеш!:) Пък и доброто ти настроение ще поседи при дяволите, колкото ще поседи, ще му писне и ще се върне да се навърта около тебе - както ти се връщаш към морето ... :) Поздрави и благодаря за клипа!:)

Разбирам те момчето, и аз съм малко така, от вчера, проблеми на работа, но днес се посмях на Ахмед, за което Благодаря.
И ГОРЕ ГЛАВАТА, ЩЕ ИЗГРЕЕ СЛЪНЦЕТО!
Алекс

Ако беше любоффф, лесно! На тази болест и знам илача! Секс да изпепеляване!

Може би имам нужда да виждам всеки ден морето! Сега съм до него, близко е, но нямам визуален контакт. Чудна работа! Много мили думи! Благодаря!

На това също съм заложил! Слънцето! Свикнах няколко дена с него и сега като го няма, ми е криво.

Май със всички ни е така. Пролетта, колкото и да е прекрасна ни изморява! Аз лично използвам един йога метод, който определено ми действа като чаша силно кафе. Сутрин разтривам местата, където се намират лимфните възли. Те обикновено много болят като се докоснат- при мишниците, при свивките на краката /чатала/. Разтривам интензивно с юмрук цялото тяло- ръце, крака и т.н. Така се стимулира кръвообръщението и определено през деня се чувствам по- добре. А за клипчето- смях се от сърце!

Дано тази музика ти върне настроението .
http://www.youtube.com/watch?v=MPvS0g2papI

И аз редовно си правя упражненията! Благодарение на тях, физически съм добре! Здрав дух в здраво тяло! Любима комбинация.

Шопен- Nocturno, любимо произведение! Докосна ми душата! За секунди почувствах спокойствие. Скорошно оздравяване!

Всичко ще се оправи и отново ще си възвърнеш формата!:)
Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=XLS1skESbbA


http://www.youtube.com/watch?v=TOM3KQfkEGA&feature=feedrec_grec_index

Благодаря, за подкрепата! Всичко се ликува на този свят! Само трябва време и да намериш лекарството!Този дъждец като от из ведро се лее на вън.

Много надъхваща музика! Crematory! Какъв стил е музиката? Нещо смесено между транс и метъл, мисля? Много добре!

някои дори не ги отразяват и ги покриват с любов и секс, риболов и разни други
Ахмет да знайш не ми помогна но споделянето тук - пак е начин да осъзнаеш и преосмислиш...

Аз пък не съм била по дяволите
ама все съм си на майната си ;)
Поздрав!

смях и добра компания, това ти препоръчвам :):):)

Върна усмивката ми! Благодаря! Метъл и шеги! Това е илача! Каква е тази депресия? Хеви метъл, копелета!

Преди малко го осъзнах! Нещо се отпуши и сега мога да крещя! Адреналин! Имах нужда от адреналин!

Разбра ли ? Трябваше ти малко адреналин и приятели .

Да! Колко малко ми е трябвало! Сега дишам по - леко! И ми е приятно! Колко бързо се сменят чувствата!

се водят готик-метал. една от любимите ми групи.

препоръчвам бънджи-скок

http://verticalworldbg.com/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=5&Itemid=32

Благодаря за уточнението! Много са добри! Бънджи - скоковете са чудна идея, но трябва да имаш и такова сърце, за да може да издържи на адреналина!

Има и такива моменти, те са неизбежни, а причините са много. Понякога просто имаме нужда да се свием и да забравим за света...но след време пак отправяме поглед към слънцето.

Не само, че ще издържиш, а и ще ти се прииска и още, и още, и още!!! Гарантирам го от собствен опит.

Явно при мен не е било депресия. Това чувство ме държа, по малко от два дена. Може би е било време неразположение. Пролетта е коварна! Редуват се слънце, дъжд. После пък става студено. Отпускаш се и се подхлъзваш, след като е пекнало. Но те разбирам, понякога човек има нужда да остане сам. Самотата ликува! Всичко е следствие на нещо. Мисля, че ни трябва малко време, за да можем да се осъзнаем, и след това да я тушираме.

Колко лесно звучи, така както го казваш. Мога да си представя адреналина и всичко което ще се случи. Страха преди скока. Желанието да го направиш. Подкрепата и насърчаването на приятелите. Изправен пред пропастта, опасан с колани, усещаш ластика, които ти виси на глезена. Тишина. Адреналин на максимум! В състояние си да полетиш! Скок! Някои ти подканва. Нищо не може да те спре! Крещиш и скачаш. Свобода! Ластика се опъва, адреналина пука в ушите. Край! Направи го! Ти успя! Викат от горе. Все още се люшкаш и се чудиш какво си изпитал. Но преди всичко повтаряш: Аз го направих! Аз го направих!

но не го виждаш? Веднага отивай на брега и ще се оправиш. Стоиш и гледаш и дишаш и всичко се отмива. Какво чакаш???

Живея в Бургас, но нямам това удоволствие да виждам морето всеки ден. Утре всичко ще се промени! Ще си пия кафето на една ръка разстояние от морето. Няма да има ден в които да не го видя! Сега това ми липсва! Но утре ...