Днес, петък 13.

 Дали заради това, или поради други причини, нещо не съм в час. От сутринта синковеца ми е заговорил за лятото. „Нещо  толкова далеч”- си помислих аз.  Вчера му се карах( докара първата си двойка), днес  реши да разчупи леда с хубави спомени. Посади в мен ужасните мисли. Това се случва всяка година. Опитвам се,  да не мисля за далечното лято през зимата, но все се намира някои да ми натресе мислите си. Аз явно съм податлив и така гостоприемно ги посрещам, че трудно ги гоня след това. Неприятно е да мислиш през зимата за глупости, правя усилия да не мисля, но той заговори и всичко което се опитвах до сега да не правя,  днес се появи, заля ме като водопад, разтърси ме,  но вместо да ме освежи, така ме задръсти с тревожни мисли, че само ми иде да  псувам безпомощно, безмълвно.

-            Искам да скоча от кея. – каза той. – Искам да плувам до голямата скала, искам да се отпусна и вълничките да ме галят, и  целуват нежно, Слънцето да ме гъделичка, искам...

-          Много искаш! – изкрещях аз. -  Продължавай да учиш по география.

Отпих глътка кафе, но виковете не изгониха удобно настанилите се мисли: Плаж, море, Слънце, топъл въздух, весели хора. Струва ми се, че дори и кучетата са по – весели през лятото. А, то е толкова далеч.  

Аз обичам и лято, и зима и т.н., но времето ми се струва, че лети - все по-бързо и по-бързо...
Затова - не се отчайвай! Явно си запазил детското в себе си - за децата времето върви доста бавно...

Поздрави!:)

Отново си напълно права, а аз останах пак без думи.
Желая ти прекрасен уикенд, magic!