Те едва ли щяха да разберат за способността си, ако живота не ги изпрати в едно крайбрежно село, за да построят една къща, но нека да започна от начало. Наближаваше полунощ. Морето едва се движеше, равно като тепсия. Тишина. Вятър не полъхваше. Пълен покой, все едно се намираха в храм.  Луната изгря. Време беше да се пуснат мрежите. Рибарите в лодката действаха чевръсто. Един на лопатите, друг на тапите, трети на халките и гледаш, как постепенно мрежата потъва, оставаше само да се чака. Излегнаха се кой където свари и зачакаха. Нощта беше прекрасна, звездите блестяха, чистият морски въздух ги опияняваше, а те се наслаждаваха и си мислиха за свои си работи. Изведнъж до тях шумно издишаха няколко афали и сърцата им препуснаха лудо стреснати от внезапния шум, но те бързо отминаха и отново се възцари тишина. Не усетиха кога се минаха два часа и капитана извика: - Хайде момчета, време е! Те се размърдаха и започнаха да обират  мрежата, а тя пълна. Вожда не спираше да вика: - Риба! Риба! Адреналина се плискаше из сърцата им, че чак ушите им пукаха от радост.  - Има поне 500 риби, капитане! – викна радостен Вожда. - За първи улов е отлично! – радостно възкликна капитана, бай Никола. – Тази година ще е паламудина! – побърза да пророкува той. На сутринта бай Никола беше решил да изкара по – дългата мрежа, имаше риба и трябваше да се вади тежката артилерия. Стиваксваше мрежата, когато силна свирня го накара да спре, надигна глава и се заслуша в мелодията, а тя силна и звучна, глухите се заслушаха, че чак мъртвите от гроба излязоха да послушат.  - Защо спря дядо? – попита внучето му - Тази свирня не е на хубаво моето момче, само лошо ще докара. – наведе се и  продължи да стиваксва мрежата.  - Защо дядо? – попита малкия, но дядо му все едно не го беше чул, съсредоточено разтръскваше мрежата, дори и не обърна внимание на Вожда, които се наложи да викне: - Капитане! Оглушали, бре? От кога взе и ти да се заключваш? Ела да отвориш тази пущина врата, че не мога да вляза. Той остави мрежата и тръгна към него с думите: - Каква е тази свирня? Не спират, да свирят! От къде са? Какво дирят по нашия край? - Ибанджии са. Дошли са по работа. Ще строят къща на някакъв богаташ.  - Не ме интересува! Кажи им да спрат да свирят! – ядосано заповяда бай Никола. - Ти сериозно ли? Нима мислиш, че това свирене ще развали времето? Ти да не би да не свириш?- контрира го веднага Вожда. - Аз свиря, от 4 до 6, кога серекото духа.  Когато аз свиря е едно, нищо няма да стане, знам кога да свиря, ала  засвири ли чужд човек, само беди носи. - Това са суеверия, сериозно ли вярваш в тях? Погледни морето, тава. Нищо не е в състояние да го накара да се разбушува, та дори и  още 100 майстора да дойдат да надуят свирня. - Вятъра Вожде, вятъра ще го накара да се разбеснее, тогава тежко ни горко.  - С годините си губиш ума, а капитане? – каза Вожда и се захвана и той да помага. - Акъла съм си изгубил. – каза на себе си бай Никола. – келеш. До вечерта излезе силен вятър и дигна такава вълна, че никои от рибарите не можа да влезе в морето. В кръчмата бесни и пияни, обсъждаха, какво бе туй чудо и от къде дойде толкова голяма вълна. - Аз хванах само 5 риби вчера! – викна лудия Тошко – Какво се оплаквате. Вие хванахте на богато, кой хвана 100, кой 200.  Бай Никола улови 401 риби. - Такъв ти бил късмета. – отвърна Митака – Другия път ти ще хванеш, какво си се затюхкал, че чак ревизия на всички взе да правиш - Не ме дразни Митак! – заплаши го остро той  - Аз не мога да разбера едно, - каза учуден Руси прекратявайки спора -  как така за няколко часа ще се вдигне такава голяма вълна? Нито вятър имаше, ни дявол, акъла ми не го побира.  Умълчаха се, тогава Вожда каза: - Бай Никола мисли, че вятъра излезе, защото някои го извика. Всички присъстващи, като по сигнал спряха да пият и погледнаха като един към тяхната маса. - Какви ги говори тоя? -  попита Руси – Кой мислиш, че докара вятъра? Бай Никола мълчеше, глътна мастиката на екс, стана и излезе без да каже дума. На сутринта лудия Тошко, Руси и Стойно се отбиха до тримата братя, които все така силно свиреха. Колкото по – силно свиреха, толкова по – силно духаше вятъра. - Ало,  майсторите, чувате ли ми? – викна Руси с мощния си дрезгав глас.  - Какво искаш? – викна единия от братята - Спрете да свирите! – заповяда той - Защо? - Докарахте вятъра. Една риба неможем да хванем, заради вас. - Ти се шегуваш, нали? На калпавия майстор, ръките му пречат. – весело, по детски, изчурулика другия брат. - Така значи, ръките ми пречат.- гневът се надигна като приливна вълна в Руси -  Аз ще извадя твоите и ще ги навра в задника. Предупредих ви. Да не стане после, ама ние това – онова, незнаехме. - Да спирате да свирите, че ще ви се стори тясно селото! – на свои ред изсъска лудия Тошко Заплашиха майсторите и си тръгнаха. Дните се нижех един след  друг, а вятъра не спираше, все така си духаше. Мина една седмица и все така. Рибарите слизаха до брега, гледаха с болка бурното море, натягаха разхлабено въже и си тръгваха, огорчени. Събираха се в кръчмата и пиеха по цял ден и цяла нощ, белким мъката по загубените активи намалее, а  лодките пълни с мрежи като стражи строени на кея, бездействаха в очакване на поредния риболов. Само строителите, весело свиреха и  работеха. В кръчмата пияните рибари решиха, да сложат край на тази история с майсторите. Промъкнаха се в квартирата им през нощта, отлично работеха с въжета и за кратко време майсторите се превърнаха в три добре стегнати вързопчета. Натовариха вързаните майстори на каруцата, която ги чакаше отвън. На 3 км от селото Руси разтовари майсторите, след което  каза с най – страшния си глас: - Да не сте посмели да се върнете обратно, щото … - недовърши, а се качи на каруцата и потегли без да се обръща. С изгрева дойде и вятъра, толкова силен, че вдигна покривите на къщите, цялата дандания  продължи неповече от 15 минути, но щетите бяха големи, а няколко къщи бяха напълно разрушени. Нямаше къща, която да бе останала цяла. - Какво патене патехме? – питаха се хората гледайки към съборените си домове.   - Защо дядо къщите са без покриви? – попита внучето бай Никола - Заради алчността сине. – каза бай Никола и болка се изписа върху лицето му. „ Каква я мислим, а тя каква стана” -  Ние сме виновни! – едва процеди през зъби, разбрал вината си. -  Прогонихме синовете на вятъра, какво друго заслужаваме? Много хора страдат, защото са алчни.  Цял живот е така и така ще си умрем, алчни. Ще издигнем къщите наново, живота ще продължи, ще забравим неприятности, несгоди, но алчността няма как да я забравим. – каза бай Никола, сложи ръка върху русата главица на детето  и наведе гузно глава.  На близката жица кацнаха три каса и засвиреха все едно с уста, колкото им глас държи, звучната песен на майсторите.  

Не знаех за този начин за влияене над вятъра - много интересно!
Честита баба Марта! :)

Честита баба Марта и на теб!
Познавам рибари, които започват да се държат много грубо, ако случайно засвириш с уста в лодката им. Иначе си е рибарски измислици, но във всяка измислица има зрънце истина.

Или - с други думи - за мен във всяка истина има зрънце измислица, която също е истина! Ще пробвам това с вятъра. Има логика, голяма! Както с разни видове песнопения може да се предизвика дъжд, защо не със свирене да се предизвика вятър? Това са си звукови вълни, които влияят, няма начин да е другояче.

Все така да ти върви през Новото Слънце, което започва тия дни - на Тодоровден!

Съгласен, благодаря!

Според мен трябва да свириш на вятъра нежно...
Ще пробвам още утре на брега....
Някаква магия носи разказа ти....
Поздрави....

Благодаря за милите думи!
Това с вятъра не знам колко е вярно, но преди седмица вилняха торнада в Америка. Опасявам се да не предизвикаме "Ефекта на пеперудата".