Прочетен: 5199 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2012 18:22
Най - накрая се свърши с ремонта. Чувството, че няма да свърши ме преследваше постоянно. Това се пораждаше от обстановката, в която се намирах, все едно си поканил „Санди” и „Катерина” на гости. От стената ме гледаха увиснали шлюпки от розова боя и все едно ми се подиграваха. Хаос. Нищо в тази стая не напомняше за предишната чиста и спретната обител. Търчиш за боя, мазилка, тапети и всякакви неща от втора, трета необходимост. Балансираш, жонглираш, не псуваш, поне не и в началото на ремонта, но ремонта е свързан с майстори. Пускаш духът и се наслаждаваш на прекрасния и цветист изказ на родния ни език.
Един ден на стълбите ме срещна една жена, с два бастуна, едва върви. Минах покрай нея и усетих как си мисли, за младостта, за пъргавината, а аз и отвърнах мислено: „ Ако знаеш, че правя ремонт, така хубаво ще си седнеш на задника, че и за миг няма да посмееш да помислиш за каквото и да било.”
Хубаво, свърши се! Време е да се насладя на свободата си, а лошото ще оставя в забвение.
Поздрави!
Благодаря ти!
Снега малко ми обърка плановете, но и във всекидневната има какво да се оправя:)