Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Март, 2012 г.
31.03.2012 13:25 -
ОТ КЪДЕ МИ ХРУМНА, ДА МИСЛЯ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ?
Лежах си сутринта в леглото, прегърнал съм детето и си гледах ръката. Ама я гледах с едно такова любопитство. Вдигнах я към прозореца и продължих да я разглеждам. „Трябва да си изрежа ноктите, пак са пораснали.” - чудно, ка...
30.03.2012 13:52 -
СВЕТЪТ Е ВЪВ ВОЙНА
До кога светът ще е във война?
До кога ще бъдем храна за животните?
До кога ще умират хора по улиците?
До кога ще бъдем храна за животните?
До кога ще умират хора по улиците?
26.03.2012 11:24 -
ЖЕНА РАЖДА ПОД ВОДАТА С ПОМОЩТА НА НАЙ - КРАСИВАТА АКУШЕРКА - ДЕЛФИН
Четях си аз някаква книга и започнах да се отегчавам, автора навлезе в супер фантастика, дори започна да ме дразни. Бях готов да спра, но тогава прочетох това:
„Чарковски и екипът му докарали една родилка на Че...
„Чарковски и екипът му докарали една родилка на Че...
22.03.2012 09:31 -
ИГРА! РОЛЯ! ЛЪЖА!
цитат:
"Игра! Световна игра на човечеството! Игра на идеали, равенство и справедливост! Игра на борба с коварен враг! Кървава, жестока, воняща игра!
Защо играем?
"Игра! Световна игра на човечеството! Игра на идеали, равенство и справедливост! Игра на борба с коварен враг! Кървава, жестока, воняща игра!
Защо играем?
12.03.2012 11:49 -
"БОЛКАТА В ЖИВОТА СТЪПКВА РАДОСТТА ДО ТОЧКА, В КОЯТО РАДОСТТА ПРЕСТАВА ДА СЪЩЕСТВУВА" КЕВИН КАРТЪР
Тук трябваше да има една снимка от далечната 93 г. на Кевин Картър, но немога да я кача. С две думи: снимката показва едно голо, гладно негърче, слабо, изнемощяло. Личи си, че е на ръба на силите си, положело глава в шепи. Паднало ничко...
06.03.2012 16:12 -
ЩАСТИЕТО ЗА ЕДНИ Е НЕЩАСТИЕ ЗА ДРУГИ
Поздрави от един нещастен човек.
Трябва да говоря, а след това ще му туря пепел.
Толкова много щастие прелива, облива и залива – крехкото ми европейско тяло, гадост. Газя до коленете в щастие, че чак ми иде да повръщам. От толкова щ...
Трябва да говоря, а след това ще му туря пепел.
Толкова много щастие прелива, облива и залива – крехкото ми европейско тяло, гадост. Газя до коленете в щастие, че чак ми иде да повръщам. От толкова щ...
01.03.2012 13:50 -
ХОРАТА КОИТО ВИКНАХА ВЯТЪРА
Те едва ли щяха да разберат за способността си, ако живота не ги изпрати в едно крайбрежно село, за да построят една къща, но нека да започна от начало.
Наближаваше полунощ. Морето едва се движеше, равно като тепсия. Тишина. Вятър не по...
Наближаваше полунощ. Морето едва се движеше, равно като тепсия. Тишина. Вятър не по...
Търсене
За този блог
Гласове: 21802