Легнах на тревата, край морето,

и усетих идващия бриз,

отпуснах се,

душата ми запя преспивна песен,

и с нея се успокоих.

Тихо е !

Шумът на вълните едва се дочува,

звездите грея,

Луната блести,

душата ми пее преспивна песен,

а аз немога да затворя очи.

Далеч от мен е градът огромен,

с неговите облаци дим,

далеч са от мен и всички хора,

а аз съм сам край морската шир.

Дочу се чайка нейде в тъмнината да кряка,

и тя като мен, неможе да заспи в ноща.

Лежа на тревата,

а вятъра нежен играй си с нея,

и сякаш, танцуват в ноща.