Тази история много ми хареса и затова ще се опитам да вия преразкажа, доколкото мога.
Това се е случело точно по това време:
Зима. Бедствено положение. Затворени пътища. Обичайната картинка в България през зимата. Само дето тази история се е случила в планината, където всичко е много по- лошо, много по-страшно, но опитните хижари не се остават да бъдат хванати по бели гащи, а се запасяват с червено вино, за да имат компания докато чакат, да дойде някои, да ги изрови.
Хижаря отвори външната врата на хижата и пред него се ширна едно поле, цялото в прясно натрупан сняг нито можеше да различи дърво, нито да се различи чукар. Беше валяло, парцали големи колкото птичи гнезда, два дена и две нощи. Необърна внимание на падналия сняг, само изсумтя гневно, кривейки устата, обърна се , затръшна врата след себе си, след което се върна обратно в стаята на приземния етаж, хвърли две цепеници в камината и се облегна удобно на стола пред нея. Той беше огромен мъж. Висок цели 2 метра и 5 сантиметра, имаше големи мустаци и черна гъста четина вместо коса, врат на бик и рамене, които приличаха на планини, широки плещи цели грамади. Гледаше безизразно към огъня и не мислеше за нищо. Знаеше, че трябва да почака, докато пристигнат машините.
По някое време стана и наточи една кана червено вино, гъсто и черно като мазут. Напълни една водна чаша до ръба, пресуши я на един дъх. След това напълни още една и нея пресуши. След два дни запои беше изпил около 10 литра. Вечерта на втория ден на хижаря му се прииска женска ласка, но от къде да се намери жена в този сняг. Нямаше нито ток, нито телефоните имаха сигнал. Единствената жена беше комшийката в съседната хижа, но за нея се говореше, че имала много лют характер. До сега мъж не беше успявал да и вземе девствеността. Само този факт беше достатъчен да запали искрата у хижаря и за миг му отесняха гащите. -Време е да усетиш какво значи мъжка ласка, жено. Отдавна съм ти хвърлил мерака. Тази нощ щете навестя. - Каза хижаря и хвана с две ръце хулигана разбеснял се в гащите му. - Как съм закопнял за това девойче. - каза с плам в гласа. - Ох, котьо! – продължи той, засуквайки с две ръце мустаците си. Стана, взе един шал от закачалката, уви го около врата си, от камината извади една горяща главня за да му свети, и излезе. Нощното небе го посрещна с милиони бляскащи звезди и тишина. Романтика! – каза той. „ Време за любов!” –някакъв глас нашепна в него. Снега му стигаше малко над пояс. Трудно вървеше, стъпка по стъпка, бавно,но той не се предаваше, мерака му щръкнал напред, разбиваше снега и така лека полека, напредваше в нощната омая. Не след дълго стигна хижата на жената с лош характер. Вдигна факлата и освети наоколо, от вън хижата му заприлича по скоро на дупка от колкото на хижа, но това не го притисни особено. Влезе без да чука, препъна се в някакви клони и изпусна факлата. „Оставят си дървата на пътя.” – помисли си той, но и това не го изненада, беше чувал от приятели, че днешните жени не са големи къщовници. Влезе вътре, огледа се и се ослуша, чу само тежкото и дишане, но все още неможеше да я види, беше чувал толкова приказки за нея, но тази нощ щеше да я срещне, очи в очи. „ Как така до сега не бях идвал тук. В какво се превърнахме ей, комшиите незачитаме вече!” – обвинявайки се, помисли той. „Какво съм диване”,- но всичко в този живот си има някаква причина и всяко нещо след време си идва по реда. „ На това сега му дойде времето.”- Добави в заключение той. Намери я свита в ъгъла, сгушена на топка, докато не я събуди, не я остави на мира. Малко беше разочарован от посрещането, но той самия неочакваше много. Тя се изправи и изръмжа.
- И аз се радвам да те видя, съкровище. - каза хижаря, отегчен от дългото разбуждане. – Най сетне се събуди.
Прегърна я и се опита да я целуне. Тя започна да се дърпа.
-Не се плаши малката- каза той с доста подпинал глас . -Само една целувчица ми дай.- Стисна силно женището в яките си ръце, повдигна я, краката и се отлепиха от земята и той леко и ефирно я понесе към леглото.
- Каква е тази нощница дето си я облякла? Студено е, знам.-каза с разбиране той.- Но ми се струва, че нямаш нужда от нея.Ще ти помогна да я свалим.
Голям зор видя докато я съблече, но след това всичко си дойде на мястото. На сутринта се събуди в пещера с една меча кожа в ръцете. От жената не беше останало и следа. Огледа се наоколо, като разбра, че е останал сам, реши да си тръгне.
- Жени!- каза намръщен хижаря. Плю с яд на земята.- Все, по- добър търсят!- добави с болка той. – Той ще стои и ще чака! Да върви, да дири, да търси!- хвърли мечата кожа в ъгъла и излезе.
Успехи и здраве!
сторва ми се сттЛашна тази приказка ....